[atche]

Благодаря ти Flaneghan za otgowora.Фирмата ми е нова ине съм наясно с тези неща ,които прочетох в http://ec.europa.eu/external_relations/euromed/med_ass_agreemnts.htm
Няма да се задълбочавам w това,интересува ме още нещо.Виждам,че си компетентен по тези въпроси-можеш ли да ми обясниш,как става плащането на мито и ДДС ,ако стоката идва от Украйна на мое име(на фирмата) и влиза в ЕО през Румъния? Трябва ли да присъства представител на фирмата и да плати митото и ДДСто на границата?
А ако е порт,например?
Благодаря ти предварително!

[milsim]

може да обмитиш и в българия.
ако държиш да обмитиш на граница трябва да имаш упълномощен представител там/румънски представител/,който да те представлява пред митницата и плаща митата, а после ти си плащаш тук ДДС.
при нас в момента се прави обратният вариант-/ стока от македония за чехия ;плащат мита в българия, но по чмр българската фирма фигурира, като за място на доставка е посочена чехия/.
прави се , но не е практика/много рядко се прави/ и принципа още не е отработен-има разногласия затова как трябва да се прилага.
не съм изчерпателна, но май е най-добре да обмитиш тук докато не се изясни всичко .иначе - това е т.нар."свободно обращение" и в ЕС се прилага ,но тук...
най-добре е да отправиш официално запитване до агенция "митници",дирекция "митнически режими и процедури "и после ни разкажи какво ти казаха

[marrakech]

mislim Режим "свободно обращение" все още е много чувствителна тема за нашите митнически и данъчни служби и винаги търсят някакъв начин да не разрешат прилагането на режима.
Митниците се оправдават с това, че няма контрол на вземанията (говорим за ДДС-то) и изискват същите реквизити, каквито изискват и данъчните за доказване на последващата Вътреобщностна доставка (ВОД).Фирмата да освобождава стоките, там където е регистрирана(което е смешно просто).
Данъчните се оправдават с нашия закон за ДДС (чл.58 ал.1.т.6), че фирмата трябва да бъде регистрирана по ДДС в България, а ако няма седалище тук да бъде регистрирана чрез акредитиран представител и други подробности.
След 2007 си спомням колко европейски фирми имаха запитване да използват този режим в България като първа страна в Европа от Турция, Македония и Сърбия и колко беше трудно да им обесняваме, че данъчните и митническите власти са различни институции и това, че в закона пишело, така може да се прави.
Най-трудното и най-проблемното всъщност е регистрацията на европейското дружество.Малко фирми в България искат да са акредитирани (данъчни) представители на европейските фирми, защото не всеки иска да носи солидарна и поединична отговорност за европейската фирма.
От друга страна европейска фирма защо да се регистрира в България, ако има 10 доставки за режим свободно обращение.
Предимството на режима, е че ако европейската фирма доставя директно внесената стока на неин клиент в друга държава-членка, тогава получателят на стоките плаща ДДС-то в съответната държава.
Разбира се има и вариант българска фирма да е получател на стоките и съгласно договор в европейската фирма да осъществява след вноса-ВОД.
Незнам какви са разпоредбите в Румъния за режим свободно обращение (по точно какво позволява ДДС закона там) за данъчния представител и дали българскта фирма трябва да се регистрира и там.
Интересно ми е как в Холандия(например) спедиторската фирма може да извърша тази услуга(ВОД) и да издава ДДС номер на клиента си от България.


Съжалявам, ако съм изместил темата, но мисля че тя е много интересна и ще се радвам ако споделите вашите мнения.

[milsim]

в момента в практиката на някои места се работи по следния начин - ако в ЧМР са указани българската фирма и ес фирма/примерно - румънска /; стока идваща от турция се обмитява в бг от бг фирма/плаща се митото/, а след това си заминава за румъния да си плаща ддс там.
когато го обсъждахме правилно или не - колеги защитаваха начина с някакво основание, открито в закона за ддс, но така и не се изчисти докрай.
от друга страна ако румънската фирма не плати ддс - кой ще разбере и как?
остава и въпросът, че ддс не е обезпечено по никакъв начин до момента на плащането.
не ми се е налагало да проучвам въпроса в детайли, но ненапразно ви съветвам да питате агенция митници, защото в устен разговор с двама техни служители получих две взаимно изключващи се мнения, като и двете бяха категорични .
искам да кажа, че и там явно не са наясно.
върти ми се и понятието "данъчен представител" - нещо от типа на митническия представител/има резон да е така, а не да се пуска всеки и да разчитаме на юнашко доверие .
от друга страна - в ес всичко се прави с оглед улесняване на икономическия оператор и измами от подобен род явно са в рамките на допустимото
признавам, че темата е интересна, но не съм достатъчно подготвена по нея.
с интерес ще я следя.ако разбера нещо - своевременно ще пиша.ако вие разберете нещо - моля, пишете също, но нека да е с посочени нормативни основания, както пише фланеган/когото много уважавам/
лек ден на всички!

[Flaneghan]

Имам няколко дребни пояснения към написаното от milsim .
Без да е задължително ,но е твърде възможно стоката пристигаща от Турция да е със сертификат ATR ,което де факто означава ,че тя е в статут "свободно обръщение " още при влизането в България (респективно ЕС),каквато е и идеята на митническият съюз между ЕС и Турция .
Как тогава би могла да бъде поставена отново в "свободно обръщение " и ако хипотетично се постави в този режим какво имаме като вземания -митата са занулени заради ATR ,ок ако има антидъмпингово го събираме(обаче не всички стоки имат антидъмпингови мита а и обикновено антидъмпинговите мита се отнасят за стоките в "крайно потребление" ) , не плащаме ДДС ,тогава каква е идеята на декларацията ??
Мисля че за стоките от Турция с ATR сертификат логичният вариант е "крайно потребление " в България или където и да е в ЕС ,защото те и без друго са в статут на "свободно обръщение " .

Свободното обръщение е по-скоро приложимо за стоките от трети страни ( да Турция е такава ,но по-скоро би се отнасяло за стоките извън обхвата на митническият съюз с ЕС ) .

[milsim]

Фланеган, в случая избрах Турция защото действително имаше такъв казус, но не за стока с ATR/митата си бяха дължими и се събраха/.проблемът с ДДС е, че у нас ставката е 20 %, а другаде в ЕС - по-ниска, а също така и диференцирана за различните стоки.
оттук следва и въпросът - трябва ли да се обезпечава ДДС и ако - да , на коя сума/на 20% или на съответния процент в страната-получател/;ако не се обезпечава - как ще си сигурен, че ще бъде платен там, закъдето е стоката.
Основно ме интересува митницата следва ли да го обезпечи тъй както се обезпечават митните сборове при транзит?
нали е дължима сума, все пак - може ли да я пуснем тази стока ей така да се вее?тук не съм наясно каква е ролята на данъчните - ако в бг се пусне ЕАД за режим "свободно обращение" данъчните имат ли система с колегите си в ЕС, чрез която да проследят дали в крайна сметка това ДДС е платено ?
с две думи - анархия!
лек ден и лека работа!

[marrakech]

Mislim,

В ЧМР-то не е задължително да фигурират и двете фирми, а само българската фирма получател, а в забележки да пише, че "крайната дестинация на стоките е за друга държава-членка" Това го казвам само като идея, защото фирмите получатели може да са повече от една.

Най-вероятно това, което сте обсъждали с колегите си е именно чл.58.ал.1.т.6 от ЗДДС.Уловката тук е да са изпълнени и трите условия едновременно.Чуждото лице (краен получател или краен потребител) трябва да се регистрира и в България, да извърши последваща вътрешнообщностна доставка (ВОД) и на транспортните документи да е указано, че крайното потребление е за друга държава-членка.

Когато чуждото юридическо лице няма седалище тук, то трябва да се регистрира чрез акридитиран представител (или както в други страни е известно като данъчен представител).Именно акридитираният представител е отговорен за дейността на новорегистрираното дружество в България.След като оформи режим "свободно обращение" , българската фирма изготвя нови транспортни и търговски документи до крайния получател.Стоките вече са със статут "общностни" и не подлежат на митнически контрол.

Относно обезпечаването на ДДС-то.След като стоката е със статут на "общностна" след митническата декларация, имаме налице ВОД от българската фирма към друга фирма регистрирана в другата държава-членка (примерно Румъния).Българската фирма подава "ВИЕС" и по ВИЕС системата се проследява дали румънската фирма ще си самоначисли ДДС-то.За измами и злоупотреби няма как да става дума, след като "Шеста директива за ДДС"и нашия закон за ДДС указва правилата за вътрешнообщностна търговия и това е в рамките на нормалното. Данъкът (ДДС) се плаща от този който ще потреблява стоките. Има други тънкости, които предпочитат фирмите, но те са чисто счетоводна материя.

За юнашкото доверие си много права .Малко фирми искат да поемат такава отговорност да са акредитирани представители на други ЕС фирми, защото ако румънската фирма не успее, или не иска да си самоначисли ДДС-то в Румъния, то българската фирма трябва да го начисли тук, като за това ддс няма как да ползва данъчен кредит.


Flaneghan,

Именно стоките от Турция са за предпочитане за този режим, защото с A.TR фирмата в България не се задължава да плаща нито мито, ддс се плаща в друга държава-членка и дори таките за ел.уреди и такси опаковки, за които също важи принципа да се плащат там където ще се потребяват.
Да те са със статут на "свободно обращение" , но не при въвеждането на митническата територия на ЕС, а при поставянето под този режим.Ами преди поставянето на режима тази стока се реекспортира до Русия ?

Да проиграем няколко варианта:
1.
Стока от Турция с A.TR.Вносител на стоката румънска фирма, която е ригистрирана от акредитиран представител в България.Краен получател е същата фирма, която е регистрирана и в България.
Българската фирма внася стоките под режим "свободно обращение", не плаща мито (A.TR) и не плаща ддс, защото то ще се плати от румънска фирма.Издава нови документи до румънската фирма и тя си плаща 19 % ддс там.Дотук няма логика.Тази фирма по добре да си ги внесе директно в Румъния.Там ще плати същите данъци и няма да има нужда да излишно да се задължава с регистрация тук и допълнителни разходи тук в България.
2.
Стоката идва от Турция. Вносителят в България е френска фирма, която се е регистрирала тук, чрез представител.Фирмата продава стоката
румънска фирма- нейн клиент и пак не плаща нищо.Защо стоката трябва да отива във Франция да се освобождава и после да се транспортира до Румъния или в Румъния да се оформя митническо складиране и да се сменя собствеността към румънската фирма.Защо тази собственост да не се смени тук в България, без каквито и да е митнически формалности. Ами ако получателите са 5 фирми в Румъния ?

Спирам да пиша , че ще ме обвините в СПАМ.

Надявам се, че ще продължим темата.

[marrakech]

Mislim,

ДДС-то няма не се обезпечава след разрешаването на режима, обаче НАП и Агенция Митници, че искат същите реквизити от българската фирма а тя от тази в Румъния, че са платили това ДДС.В България един от тези реквизити е протокол по чл.117 от ЗДДС (незнам в Румъния как е), подпечатани транспортни документи (ЧМР) и писмена декларация, че данъкът ще бъде платен там.
Сега когато българска фирма продава на румънска издава транспортен документ и Invoice (0 %), румънската си самоначислява 19 % на сумата по Invoice.Ако не го направи, НАП като направи проверка на фирмата (след подадената Виес декларация) и установи, че ДДС-то в Румъния не е внесено, задължава българската да го плати.

[milsim]

Маракеш, много подробно и изчерпателно, благодаря.
Има само още няколко неща, които не са ми ясни:
1.Съгласно ЧМР конвенцията - ЧМР е тристранен договор за превоз между изпращач, получател и превозвач.ако пратката е групажна, то изпращачът издава отделно ЧМР за всеки един от получателите, които от своя страна удостоверяват с подпис, че са получили стоката/и т.н./.
2.Как румънската фирма ще начисли ддс - ще прибави ли в данъчната основа платените мита и такси в бг?ако фактурата м/у бг и румъния е 0, то и ддс-то ли ще е 0?
3.може ли за една и съща стока, по една фактура бг фирма да плати митото, а румънска фирма - ддс?/тук не става въпрос едната да е данъчен представител на другата/
засега толкова .сигурно ще има още въпроси.
лека работа

[marrakech]

Mislim,
1. да
тук говорим за 2 ЧМР-та. Първото от изпращача от страната не от ЕС до получател в БГ.Транспортът е започнал и приключил. После имаме нови ЧМР-та за тези за които е предназначена стоката (в зависимост колко са - толкова транспортни документи)
2.
Румънската си придобива стоките по ВОП (вътрешнообщностно придобиване), а българската има ВОД.Съгласно тези правила двете фирми трябва да са регистрирани по ддс, и поради това, че няма единна ддс ставка за ддс в ЕС, то този който придобива стоката си начислява и ставката по ддс, там където е регистриран и там за където са предназначени стоките. Към основата ще прибави всички разходи за придобиване (транспорт ако условията на доставка са такива, опаковане и др.), но няма да се включват мита, те вече са платени от БГ фирмата.Тя разбира се(БГ фирмата), ще ги включи в крайната цена.
За да не говоря ей така, виж в ЗДДС за ВОД и ВОП.
След като БГ фирмата фактурира с 0% ддс , то румънската ще се самообложи с 19 % ддс.
3.
Не ми става ясно защо трябва да се прави.Ако не ЕС фирмата износител продава една стока, то я продава на един купувач в ЕС, а не на двама или трима.После нали имаш нова фактура от БГ фирмата към РО фирмата. Мисля, че няма да изпълняваш условията за ВОД, защото стоката няма да идва от ЕС ами от не ЕС страна, така, че няма как да използваш "свободно обращение", но затова не съм сигурен.